Остеопороза

"На моите учители- проф. Коларов и проф. Рашков"

ДефиницияI Причини и класификацияI Клинична картина I Диагноза I Лечение

Каквo e остеопороза?

Според дефиницията на СЗО, остеопорозата е системно скелетно заболяване, характеризиращо се с понижена костна маса и влошена микроархитектура на костта, водещи до повишена чупливост на костите и повишен риск от фрактури.
Има и друга, дензитометрична дефиниция на СЗО, въз основа на праговете за костна минерална плътност (КМП):
- нормална КМП: T-score = или > -1.0 SD (1 стандартно отклонение от нормата);
- остеопения: T-score между -1.0 и -2.5 SD;
- остеопороза: T-score = или < -2.5 SD;
- тежка остеопороза: T-score = или < -2.5 и преживяна остеопорозна фрактура;

Характерно за пациентите с остеопороза е, че при тях се стига до счупвания на кости при слаб удар (например при падане от височината на човешки ръст), тоест т.н. ниско-енергийни фрактури, които се получават най-често на китките, рамената, глезените, ребрата, прешлените…, но с най-тежки последици са фрактурите на бедрената кост, защото тогава най-често се поставя изкуствена тазобедрена става, която струва много пари и е тежка операция и при възрастните пациенти над 70г. възраст води до около 20% смъртност в рамките на 1г. от операцията (предимно при мъжете), а без операция този процент се покачва на 40%.
Остеопорозата е болест на възрастното население, засягаща предимно жените, особено след като влязат в менопауза, но също така и мъжете, макар и по-късно и по-рядко. Счита се че на 75г. възраст, 80% от жените имат остеопороза, и до края на живота си почти половината жени ще получат счупване вследствие на остеопороза, както и 15% от мъжете. Коварното при това заболяване е липсата на болки или други характерни оплаквания до момента на появата на фрактурите, а ако има болки те обикновено се дължат най-често на друго ревматично заболяване, което води до нейното ускоряване. Всички тези усложнения на остеопорозата, водят до сериозни здравни проблеми на застаряващото население, включително тежка инвалидизация и смъртност, а тяхното лечение отнема много време и е трудно и скъпоструващо!
Остеопорозата е лечима, но за съжаление, тя се подценява и от тези пациенти които са преживели остеопорозна фрактура на прешлен, само 15-20% се насочват за диагностика и лечение.

Причини и класификация

Нормално в костната тъкан има постоянен процес на изграждане на нова кост от остеобластите (изграждащи костта клетки), но също така и на резорбция (разграждане) на костта от други клетки наречени остеокласти. Тези два противоположни процеса нормално са в постоянен баланс и формират костната обмяна (т.н. костен търновър). При остеопорозата започва да преобладава костната резорбция над костното изграждане, вследствие на което калция се извлича от костите и тяхната минерална плътност (КМП) намалява и се влошава строежа на спонгиозата (вътрешността на костта), която не е плътна като т.н. кортикалис (външния слой на костта), а прилича на гъба и е изградена от много на брой костни гредички. Тези два ефекта всъщност водят до повишена чупливост на костите.
Остеопорозата е физиологичен процес, защото след като хората достигнат своята пикова костна маса на около 25г. възраст, КМП започва да спада с 1% на година, което в първите години е пренебрежимо малко, но към 65-70г. възраст води до т.н. сенилна (старческа) остеопороза, която е една от най-често срещаните форми на остеопороза и засяга еднакво както жените, така и мъжете. Половите хормони имат защитен ефект спрямо остеопороза, но след като жените навлязат в менопауза, нивата на естрогените спадат, чийто резултат е рязко ускоряване на остеопоротичния процес за няколко години, което води до друга много често срещана, дори водеща форма на болестта - т.н. постменопаузална остеопороза.
Рискови фактори за по-ранна изява на физиологичната остеопороза са: принадлежността към женския пол, ниско телесно тегло, тютюнопушене и особено комбинацията от трите - т.н. “слаба пушачка”. При дебелите жени след менопауза в мастната тъкан на бедрата се образува един женски полов хормон-естрин, който забавя остеопороза, а и наднорменото тегло което носят костите ги тренира като мускулите. Обездвижването е важен фактор, тъй като физическите натоварвания заздравяват костта и по тази причина бившите спортисти и хората на физическият труд по-късно или въобще не стигат до остеопороза. Други причини са ранна менопауза, преди 43г. възраст, наследственост, злоупотреба с алкохол и кафе, принадлежност към бялата раса, предходна фрактура. Ниският прием на калций под 1 грам дневно няма значение за остеопорозата.
Освен първична физиологична, остеопорозата може да бъде и вторична вследствие на различни заболявания, прием на лекарства, вредни навици, бременност, обездвижване, дефицит на вит Д и др.
Според локализацията, остеопорозата може да бъде системна - засягаща целия скелет и локална когато засяга само костите на една анатомична област - бедро, подбедрица , длан, китка, череп, таз и други.

В зависимост от причините и локализацията водещи до остеопороза тук прилагам следната класификация:
I. Първична остеопороза.
1. Постменопаузална.
2. Сенилна (старческа).
3. Идиопатична (без видима причина-ювенилна, пременопаузална, пресенилна).
II. Вторична.
1. Заболявания:
- ревматични болести: ревматоиден артрит, псориатичен артрит, б-ст на Бехтерев, лупус еритематодес.
- ендокринни болести: хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, хипогонадизъм, хиперглюкокортицизъм, хипопитуитаризъм, захарен диабет тип 1.
- стомашно-чревни заболявания: гастректомия, малабсорбция, хронични диарии.
- чернодробни и панкреасни болест- хроничен хепатит, алкохолна и друга цироза, недостатъчност на панкреаса.
- кръвни болести: миелом и други лимфоми (рак на кръвта).
- бъбречни заболявания: хронична бъбречна недостатъчност, гломерулонефрит.
- генетични болести: остеогенезис имперфекта, с-м на Марфан.
-други състояния: обездвижване, алкохолизъм, премахване на яйчниците и тестисите, анорексия (измършавяване), хиповитаминоза Д (дефицит на Вит Д).
2. Вторична ятрогенна менопауза (прием на някои лекарства).
- глюкокортикостероиди: медрол, преднизолон, дехидрокортизон.
- щитовидни хормони: L-Тироксин, Еутирокс.
- хепарин.
- антиепилептични лекарства.
- медикаменти от групата ароматазни инхибитори за лечение на онко-заболявания - фемара, летрозол, летрокон, аримидекс…
- лекарства за лечение на гастрит съдържащи алуминий.
III. Локализирана остеопороза.
1. Алгодистрофия (болест на Зудек).
2. Б-ст на Пейджет.

Коментирайте темата Остеопороза в страницата на Д-р Петков във Фейсбук

Резервирайте час за остеодензитометрия (измерване на костната плътност) на телефон - 0888716489 или онлайн тук: Запазете час

Клинична картина

Наричат остеопорозата “тихият убиец”, тъй като не дава оплаквания докато не се появят нейните усложнения - фрактурите, които ако се случат на бедрата, нерядко водят до смъртен изход.
Все пак се счита, че тежката остеопороза може да даде слаби болки в гръбнака, ребрата и костите на подбедриците.
Типичната изява на остеопорозата са нискоенергийните фрактури, които се получават при слаб удар като например при падане от височината на човешки ръст при което се счита, че човек не би трябвало да получава счупване. При такива падания пациентите с остеопороза си чупят най-често китките (т.н. фрактури на типично място), рамената, глезените, ребрата, таза, тазобедрените стави…
Често пъти първите фрактури се получават на гръбначен прешлен при вдигане на тежък предмет и дори само при навеждане и често остават неоткрити дълго време, тъй като протичат със остра болка траеща 2-3 седмици и която затихва спонтанно до 3-4 месеца. Освен това когато прешленът се счупи, той не се пръска на отделни фрагменти, а се смачква и тези фрактури се наричат още “смачкани прешлени”, но тъй като трябва да минат 1-2 месеца докато счупеният прешлен се слегне, не се виждат на рентгенография ако се направи веднага, а си проличават най-добре след 2-3 месеца, когато болките са намалели или отшумели. Тези “смачкани” прешлени в медицината се наричат “патологични” или “компресивни“ фрактури защото обичайно се случват вследствие на натоварване (компресия) а не удар.
Остеопороза Най-често първата патологична фрактура се появява на L2 и Th7 (вторият поясен и седмият гръден прешлен). Нерядко след първата фрактура на прешлен, се появяват още фрактури и тъй като обикновено те се смачкват асиметрично като трапец с основа към гърба, когато се стигне до много “смачкани” прешлени се появява т.н. “вдовишка” гърбица, при която вследствие на екстремно накланяне на гръбнака напред, ребрата опират в таза, а гръдния кош притиска сърцето и белия дроб към диафрагмата, което води до намаление на обема на постъпващата кръв в сърцето и вдишвания въздух в белия дроб и поява на сърдечна и дихателна недостатъчност. Вследствие на скъсяване на гръбнака, ръста намалява, а спрямо това ръцете и краката относително се удължават. Счита се че 80% от фрактурите на прешлени остават неоткрити, и се диагностицират най-често при рентгенова снимка или скенер на гърба по повод болка от друг произход.
Най-тежката остеопоротична фрактура е тази на бедрената кост. Тя се получава обичайно при падане и води до тежки усложнения, тъй като се налага тежка операция за поставяне на изкуствена става, която при пациентите на 70г. възраст, води до 15-20% смъртност в рамките на 6м. от операцията, а ако не се оперира, смъртността достига 40% в рамките на 1г. след фрактурата. Около 20-30% от оперираните пациенти не успяват да възстановят напълно движенията в оперираната става. При жените с фрактура на едната тазобедрена става, рискът от счупване на другата е два пъти по-висок.
Остеопороза Другите фрактури типични за остепорозата: на китките, пръстите, предмишниците, рамената, колената, глезените, ребрата и таза се считат за по-благоприятни, но въпреки това представляват сериозен проблем и създават продължителни затруднения в самообслужване и придвижването в продължение на месеци и дори години, когато фрактурите са по-тежки и раздвижването е затруднено.

Диагноза

Диагнозата на остеопорозата се поставя с помощта на изследването Остеодензитометрия на специален рентгенов апарат за количествено измерване на КМП наречен остеодензитометър (или по-кратко - остеометър). От всички разновидности на тези апарати, в света се счита за достоверно изследването на КМП на остеодензитометър тип централна DXA (Dual-Energy X-ray Absorptiometry) представляващ неподвижно легло със подвижен блок от източник на рентгенови лъчи и приемник които се движат около пациента който е легнал на масата на апарата. При това изследване се измерва КМП на поясният гръбнак (L1-L4 т.е. от 1-ви до 4-ти поясен прешлен) и шийките на двете бедра (т.е. местата където са най-тежките фрактури при остеопороза). Най-достоверните резултати при диагностиката на остеопорозата се получават от DXA на шийките на бедрените кости, а резултатът от остеодензитометрията на поясните прешлени често е фалшиво отрицателен, тъй като много се влияе от наличието на спондилоза (шипове), сколиоза (гръбначно изкривяване), остеосклероза (вторично натрупване на костна тъкан в процеса на зарастване на счупен прешлен (обикновено фрактурираните прешлени показват нормална КМП на DXA).
Съществуват портативни DXA апарати за диагностика на пета или предмишница, но те не са много точни тъй като няма голямо значение дали има остеопороза на китките или петите, защото техните фрактури не са толкова тежки, за разлика от счупванията на тазобедрените стаи и гръбнака, които не се изследват при портативните апарати, и често се оказва че на китките няма , а пък на бедрата и гръбнака има остеопороза, която портативните апарати пропускат. В България такива апарати не се срещат, но за сметка на това са много разпостранени ултразвуковите портативни остеометри, които не са рентгенови апарати, а на принципа на ехографите и са изключително неточни, тъй като към недостатъците на гореспоменатите портативни DXA апарати, трябва да добавим и факта, че те не измерват КМП, а биофизичните свойства на костите на предмишницата, а оттам косвено и фрактурния риск. За съжаление тези апарати са изключително разпостранени и вредни, тъй като често показват нормална КМП или остеопения при пациенти с остеопороза, които обаче приемат резултата за достоверен и пропускат шанса за навременна диагностика и лечение и едва когато започнат фрактурите и бъдат насочени за централна DXA се установява, че всъщност имат тежка остеопороза.
Диагнозата остеопороза се поставя въз основа на интерпретацията на стойностите на КМП измерени при остеодензитометрията, като за целта се използват критериите за остеопороза залегнали в дензитометричната дефиниция на СЗО, въз основа на праговете за костна минерална плътност (КМП):
- нормална КМП: T-score = или > -1.0 SD (1 стандартно отклонение от нормата);
- остеопения: T-score между -1.0 и -2.5 SD;
- остеопороза: T-score = или < -2.5 SD;
- тежка остеопороза: T-score = или < -2.5 и преживяна остеопорозна фрактура;
Тези прагове на T-score се използват за диагностика на остеопорозата при жени в менопауза и мъже над 50г.
T-score е показател за разликата между костната плътност на млади жени и мъже и стойността на КМП на изследвания пациент и показва колко по- ниска е плътността на костите на конкретния индивид в сравнение с тази с млади хора.
За разлика от него Z-score показва разликата между КМП на изследвания пациент и тази на неговите връстници, които обичайно имат по-ниска такава.
Значението на Z-score е да показва сериозните отклонения на КМП от обичайната за възрастта костна плътност и при отклонение от порядъка на -2.0 и повече трябва да се мисли за вторична остеопороза.
При оценка на КМП при деца, жени във фертилна възраст и мъже под 50г. се използва Z-score, и ако той е под -2.0 се говори за ниска за възрастта КМП - еквивалент на остеопороза.

Обикновено за да започнат фрактурите при един пациент с остеопороза, трябва да се стигне до един критично нисък праг на КМП, след което те се случват по-начесто и дори серийно, но този праг е строго индивидуален и зависи много от архитектурата на костните гредички в спонгиозата (вътрешността) на костите. Има пациенти които въпреки че имат тежка остеопороза, започват да се трошат едва при екстремно ниски стойности на КМП от порядъка на -5.0, тъй като имат много здрава архитектоника на костните гредички на спонгиозата, а има пациенти които започват да получават счупвания още в зоната на остеопения, тъй като при тях архитектурата на гредичките е много неустойчива. В тази връзка трябва да кажа, че има един вид остеодензитометрия наречена TBS - trabecular bone score, която отчита структурата на костта и изчислява индивидуалния фрактурен риск на изследвания пациент. Провежда се на остензитометър със специален софтуер, но все пак на това изследване не може да се разчита напълно и е желателно провеждане на лечение на остеопорозата дори и когато резултатът от TBS показва нисък риск от фрактури.
Счита се че при 60% от пациентите фрактурите започват още в зоната на остеопения, което въз основа на моя личен опит смятам че може би не е съвсем вярно, тъй като този процент при пациентите изследвани лично от мен на моят модерен остеодезитометър не е повече от 5% и считам, че вероятно повечето от тези 60% пациенти с фрактури в стадия на остеопения, всъщност са били с остеопороза, която е била пропусната поради недостатъчно прецизно проведена остеодензитометрия на други апарати (често срещано явление).

Основните индикации за извършване на централна DXA (задължително) са:
1. Жени над 65г. възраст.
2. Мъже над 70г. възраст.
3. Жени под 65г. и мъже под 70г. при които има причини за остеопороза - болести и медикаменти ускоряващи остеопорозата, наследственост, ниско тегло, тютюнопушене, дефицит на вит Д…
4. Получена фрактура при слаб удар (например при падане от височината на човешки ръст).
5. Значително намаление на ръста или екстремна гръдна кифоза (гърбица).
6. Последващо наблюдение и контрол при пациенти на лечение с лекарства за остеопороза (през интервал от 1 година).
7. Пациенти с остеопения за които се очаква да стигнат до остеопороза (веднъж на 2 години).
Впредвид липсата на типични оплаквания и с цел навременна диагностика и лечение на остеопорозата и предотвратяване на нейните усложнения, е препоръчително провеждане централна DXA при жени в менопауза или навършили 50г., а при наличие на 2 и повече рискови фактори и преди тази възраст. Установявал съм остеопороза на жена на 43г. възраст изследвана по повод фрактура на тазобедрена става, както и ниска КМП - еквивалент на остеопороза при юноши, млади мъже, като и млади жени преди и след тридесет годишна възраст, 3 от които след патологична фрактура на прешлен по време на бременност.

Образните изследвания като стандартна рентгенография, скенер или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) могат да поставят диагнозата остеопороза, но само когато става въпрос за тежка остеопороза, а началните стадии се изпускат, а понякога остеопороза видяна на рентген, не се потвърждава от DXA. По-голямо е значението на тези изследвания за установяване на усложненията на остеопорозата и най-вече за откриване на патологичните фрактури на прешлените. Обикновено първите компресивни фрактури се появяват на L2 и Th7 - втори лумбален (поясен) и седми торакален (гръден) прешлен, затова при съмнение за патологична фрактура се правят рентгенографии на гръбнака с центраж на горепосочените прешлени.
Както споменах по-горе, при патологичните фрактури прешлените не се пръскат на парчета. Те се смачкват и то по различен начин. Когато прешленът се смачква като трапец или връх на стрела с основа към гърба говорим за клиновидна фрактура. При симетрично-трансверзална се сплесква равномерно, а когато сплескването е повече по средата и по-малко към краищата става въпрос за биконкавна фрактура.

За разлика от остеодензитометрията, лабораторните изследвания не могат да поставят диагнозата Остеопороза, но те могат да помогнат за откриване на причините за нейната поява и да прогнозират ефекта от лечението.
За уточняване или отхвърляне на вторична остеопороза най-често се изследват ПКК, СУЕ, CRP, ревматоиден фактор, креатинин, вит Д (не трябва де се приема 10 дни преди изследването за да е достоверен резултата).
При съмнение за съответните заболявания може да се се изследват още РТН (паратхормон), TSH, АСАТ, АЛАТ, ГГТП, тестостерон, естрадиол, белтък на Bence-Jones…
Маркерите на костната обмяна биват 2 вида. Маркери на костното изграждане: алкална фосфатаза (АФ), остеокалцин, проколаген тип I… и маркери на костната резорбция: хидроксипролин, бетакрослапс, Dpd…
Тяхното значение е да покаже кое има по-голяма роля в намалението на КМП - намалено образуване на костна тъкан или ускорено разграждане на костта, както и дали да очакваме положителен ефект от лечението според промените в нивата им след първите 3 месеца - информация която няма голямо значение, тъй като контролната DXA извършена 1г. след началото на лечението дава много по-точна информация за ефекта от лечението.

Профилактика

Профилактиката на остеопорозата е важна и тя включва адекватен прием на вит Д, излагане на слънце, спиране на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, редовни физически упражнения с максимално и субмаксимално натоварване, скачане на въженце, народни танци.
Приемането на сусамов тахан, бял трън, калций в големи количества, физиотерапия, балнеолечение, боуен терапия... нямат доказан ефект при остеопорозата!
За да се намали риска от фрактури, трябва да се избягват паданията, а при по-енергични лечебни процедури трябва да се уведомяват медицинските специалисти за наличие на остеопороза, тъй като се е случвало при по-енергичен лечебен масаж да се стигне до фрактура на ребра или прешлени. Като куриоз имах случай на моя пациентка, която при изписването й от неврологично отделение, лекарят натиснал силно гръбнака по време на прегледа и причинил неволно фрактура на поясен прешлен.

Коментирайте темата Остеопороза в страницата на Д-р Петков във Фейсбук

Лечение

Лечението на остеопорозата е изкуство, тъй като е бавно и трудно и за да има ефект не е достатъчно само да се приема лекарство за повишаване на костната плътност, но е много важно да се установят причините които ускоряват остеопорозата и тези от тях които подлежат на елиминиране или контрол, трябва да бъдат отстранени или контролирани, защото ако не бъдат премахнати няма да има ефект от лечението. Така например двете най-важни причини за остеопорозата - възрастта и менопаузата не може да бъдат премахнати, но ако има дефицит на вит Д той може да бъде компенсиран, ако има заболявания които ускоряват остеопорозата, те могат да бъдат лекувани, а лекарствата ускоряващи болестта, могат да бъдат заменени с по-безопасни по отношение на костната плътност.
Това налага да се проведе подробен преглед с разпит на оплакванията на пациента и историята на заболяването, детайлен ревматологичен физикален преглед, провеждане и оценка на необходимите изследвания и преценка за най-подходящото лечение.
Първото с което трябва да се започне лечението е адекватен прием на вит Д (най често Вигантол), като се има впредвид че ако профилактичната дневна доза е 400-800 IU (единици) което се равнявана 1-2 капки Вигантол, то лечебната дневна доза е по-висока, а именно 2000-2500-3000 IU (6-7-8 капки Вигантол). При тежка хиповитаминоза Д неповлияваща се от тези единици, дозата може да се повиши на 4-5-6000 IU дневно без страх от предозиране, тъй като няма доказан страничен ефект от високи дози вит Д. Калцият от храната се усвоява под въздействието на Вит Д и ако той е нисък няма как да се усвоява , дори да приемате калций с шепите, а ако няма калций в организма няма какво да влага лекарството в костите, ефекта от лечението ще бъде нулев и приемането му ще бъде напразно.
Вит К2 също има значение за профилактиката и лечението на остеопорозата, но от личен опит от лечението на хиляди пациенти установих, че ефекта му се надценява, а и трябва да се избягва при пациенти на антикоагулантна терапия (прием на лекарства за “разреждане” на кръвта).
Същинското лечение на остеопорозата се провежда с лекарства и индикациите за него са:
1. Установена остеопороза с T-score = или < -2.5 SD.
2. Пациенти с остеопения, които вече са получили нискоенергийна фрактура. (спомнете си, че 60% от фрактурите при остеопороза се случват още в стадия на остеопения!)

Медикаментите за лечение на остеопорозата са:

Бифocфaнaти

Това е една голяма група лекарства, включваща голям брой медикаменти стопиращи костното разграждане, от които има три генерации, като от втората генерация най-известни са Aлендpонaт (Фoсaмаkc, Фосaвaнc) и Ибaндpонaт (0сиka ,Ибaндpoник, Бoнвивa). От трета генерация Pизeдpонaт (3илaр,Pизидa) и 3олeдрoнат (Akлaстa ,3ометa, 3оледpониk ацид).
Повечето се приемат през устата веднъж седмично, Ибaндroнaт веднъж месечно, а венозно на 3 месеца. 3оледpонaт се прави във венозна инфузия веднъж годишно , но задължително в болнични условия под наблюдение на лекар поради възможни странични ефекти - висока температура, втрисане, грипоподобни прояви, а при бърза инфузия може да предизвика предсърдно мъждене. Всички таблетни форми на бифосфанатите могат да подразнят стомаха, затова се пациента трябва да стои изправен 1 час след приема на лекарството.
Цялата група лекарства са могат да предизвикат некроза на долната челюст (предимно при венозно приложение на неколкократно по-високи дози в онкологията). 3оледронaт може да се поставя не повече от 3години, а останалите максимум 5г. ( в изключителни случаи до 10г.) Ефекта е добре изразен и траен. Абсолютни противопоказания - бременност и кърмене и при жени планиращи бременност, хронична бъбречна недостатъчност, хипокалциемия и хиповитаминоза Д, При пациенти на таблетки през устата БФ са противопоказания при активна язвена болест и езофагит.

Пептиди на паратиреоидния хормон

Tepипapaтид (Mовимия, Фоpcтеo) - активен фрагмент от човешкия паратиреоиден хормон. Стимулира костното изграждане. Може да се приема за срок от 18-24 месеца и се поставя под формата на подкожни инжекции в корема ежедневно. Много ефективен при остеопороза неповлияваща се от БФ, кортиокостероид-индуцирана остеопороза, пациенти с предходни фрактури. Противопоказания: състояния с абнормна повишена костна обмяна, метаболитни костни заболявания, костни тумори, предшестваща хиперкалциемия, хронична бъбречна недостатъчност, бременност и кърмене,. Странични ефекти: гадене, главоболие, световъртеж.

Дeнoзyмaб (Пpолиa)

Високотехнологично, модерно и безопасно лекарство за лечение на остеопороза което представлява моноклонална антитяло срещу RANK-лиганд - активатор на остеокластите - клетките които разграждат костта, които след неговото блокиране остават в неактивно (спящо) състояние. Остават активни само остеобластите - клетките които изграждат костта, като по-този начин се повишава нейната плътност. По-ефективен от БФ, може да се прилага продължително време (засега се приема, че може да се прилага поне 10г.) Прилага се подкожно на корема или ръката веднъж на 6 месеца. При онкологично-болни пациенти с разсейки в костите се прилага в двойна доза под името Eкcгивa и то ежемесечно.
Показания: Постменопаузална и сенилна остеопороза, кортикостероид-индуцирана остеопороза. Странични ефекти: Малко по-висока честота на респираторни и уринарни инфекции, обрив, болки в гърба и ставите, запек. Много рядко - болки в челюстта и язви на лигавицата, които е възможно да имат връзка с некроза на долната челюст. Аз си поставям Пpoлиa от 3г. и през това време ми бяха направени 10 екстракции на зъби и поставени 9 импланта в челюстите, които стоят много стабилно.

Други медикаменти които имат предимно историческо значение:

0стeokaлцин -много ефективен, но спрян поради канцерогенност.
Cтрoнциeв pенeлат (0ceoр)- много ефективен, но с ограничено приложение поради сърдечно-съдови усложнения.
Заместителна лечение с естрогени - опасност от маточно кръвотечение, сърдечни аритмии и склонност към съдови тромбоемболии.

Дата на последна редакция: 25.02.2025г.

Библиография:
1. Цв. Петранова, Й. Шейтанов, И. Шейтанов. Остеопороза (2016)
2. Михаил Боянов. Рентгенова остеодензитометрия и количествен ултразвук на костите в практиката на клинициста (2007)

Коментирайте темата Остеопороза в страницата на Д-р Петков във Фейсбук

Резервирайте час за остеодензитометрия (измерване на костната плътност) на телефон - 0888716489 или онлайн тук:

Запазете час